Една мистерия, тайнственост си ти,

загадка без отговор, но аз зная...

дълбоко в теб е скрит човек,

когото аз копея да позная.

Отворен за света си като книга

и всеки мисли си, че те познава,

но виждам аз, играеш роля...

повярвай-добре се получава!

Скрил своята същност зад стени,

душата и сърцето ли там пазиш?

Или животът просто те научи,

че иначе жестоко ще пострадаш...

Така е! Нас всички ни боли...

да чувстваш силно наранява,

но кажи, щастие ли печелиш ти,

като се криш зад своите стени?

Сигурност изпитваш може би...

спокойствие...дори утеха,

но празнотата в тебе как убиваш?

Как не те изпълва и погубва?

Една мистерия, тайнственост си ти,

защото в очите твои нещо виждам,

прозорец те към твоята душа са,

и в погледа ти нещо аз усещам...

Загадка си... и трудно е, но зная

стените твои все някога ще срутя.

Не се отказвам лесно, не се плаша,

до твоята същност все някога ще стигна.