fantboy94 (Иван Бодуров)
99 206
4.03.2018 г., 9:42 ч.

Мистерия 

  Поезия » Любовна
589 2 3

Отново луната в нощта заблестя, 

сред тези безкрайни звездици, 

разперила в полет красиви крила, 

​​​​​​от истински златни жълтици. 

 

Летеше сред звездните пътища тя, 

и в миг полетя към земята, 

широко разперила свойте крила, 

издигна се пак в небесата. 

 

И тихия шепот на звездния прах, 

се носеше горе в небето, 

луната летеше край него без страх, 

туптеше щастливо сърцето. 

 

И там в тишината се чуваше глас:

- Любов любовта не остава... 

И тъкмо да чуя събудих се аз, 

какво ли това означава? 

​​​​​​

 

© Иван Бодуров Всички права запазени

Опитах се да опиша съня си, дано се е получило добре,  старах се да го опиша с точност. 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??