fantboy94 (Иван Бодуров)
98 206
Mar 4, 2018, 9:42 AM

Мистерия 

  Poetry » Love
564 2 3

Отново луната в нощта заблестя, 

сред тези безкрайни звездици, 

разперила в полет красиви крила, 

​​​​​​от истински златни жълтици. 

 

Летеше сред звездните пътища тя, 

и в миг полетя към земята, 

широко разперила свойте крила, 

издигна се пак в небесата. 

 

И тихия шепот на звездния прах, 

се носеше горе в небето, 

луната летеше край него без страх, 

туптеше щастливо сърцето. 

 

И там в тишината се чуваше глас:

- Любов любовта не остава... 

И тъкмо да чуя събудих се аз, 

какво ли това означава? 

​​​​​​

 

© Иван Бодуров All rights reserved.

Опитах се да опиша съня си, дано се е получило добре,  старах се да го опиша с точност. 

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??