Мистерия
Отново луната в нощта заблестя,
сред тези безкрайни звездици,
разперила в полет красиви крила,
от истински златни жълтици.
Летеше сред звездните пътища тя,
и в миг полетя към земята,
широко разперила свойте крила,
издигна се пак в небесата.
И тихия шепот на звездния прах,
се носеше горе в небето,
луната летеше край него без страх,
туптеше щастливо сърцето.
И там в тишината се чуваше глас:
- Любов любовта не остава...
И тъкмо да чуя събудих се аз,
какво ли това означава?
© Иван Бодуров All rights reserved.
