4.05.2007 г., 3:04

МИСТЕРИЯ

745 0 0
МИСТЕРИЯ

Един ден безумно те обичам,
на другия - от тебе се отричам.
Един ден „любими" те наричам,
на другия - отново се заричам
да нямам нищо общо с теб.
Не мога да продължа
да живея в лъжа,
Не мога също да реша
каква е таз душа,
която силно аз обичам
и от която често се отричам.
Желая ли те или не? -
държа се като някакво хлапе
и няма кой съвет да ми даде.
Същевременно аз продължавам
в чувствата да се съмнявам
и мисля си, че получавам
любов, която не признавам,
но най-сърдечно се надявам
някой ден да заслужавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...