4.05.2007 г., 3:04

МИСТЕРИЯ

742 0 0
МИСТЕРИЯ

Един ден безумно те обичам,
на другия - от тебе се отричам.
Един ден „любими" те наричам,
на другия - отново се заричам
да нямам нищо общо с теб.
Не мога да продължа
да живея в лъжа,
Не мога също да реша
каква е таз душа,
която силно аз обичам
и от която често се отричам.
Желая ли те или не? -
държа се като някакво хлапе
и няма кой съвет да ми даде.
Същевременно аз продължавам
в чувствата да се съмнявам
и мисля си, че получавам
любов, която не признавам,
но най-сърдечно се надявам
някой ден да заслужавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...