26.12.2008 г., 19:57 ч.

Мисъл за любов 

  Поезия » Любовна
2103 0 20

Нозете ме болят - ония, босите

и разранените от пътища към тебе.

Плещите ми тежат от дълго носене

на чувства и любови непотребни.

Очите замъглени са от взиране

в една врата - дали ще се отвори,

дали ще видя погледа ти - синия,

и с теб или с тъгата ще говоря.

С изтръпнали ръце от непрегръщане

и устни от мълчания обсебени,

към себе си тревожно се завръщам,

но стигам все до мисълта за тебе.

До мисъл за любов - оная, босата,

непредвидимата, но дяволски човешка,

с десетки незададени въпроси,

с раздели, продължения и грешки.

С вини, които дълго ще се помнят

и дати, зачертани в календара,

с очаквания, срещи и със спомени...

С една врата, която се отваря.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??