Мисъл за любов
Нозете ме болят - ония, босите
и разранените от пътища към тебе.
Плещите ми тежат от дълго носене
на чувства и любови непотребни.
Очите замъглени са от взиране
в една врата - дали ще се отвори,
дали ще видя погледа ти - синия,
и с теб или с тъгата ще говоря.
С изтръпнали ръце от непрегръщане
и устни от мълчания обсебени,
към себе си тревожно се завръщам,
но стигам все до мисълта за тебе.
До мисъл за любов - оная, босата,
непредвидимата, но дяволски човешка,
с десетки незададени въпроси,
с раздели, продължения и грешки.
С вини, които дълго ще се помнят
и дати, зачертани в календара,
с очаквания, срещи и със спомени...
С една врата, която се отваря.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Браво! Все така!
