27.02.2008 г., 19:13

Митично-хумористично

846 0 6
Невъзвратими са нещата
от нашия живот...
След пролетта настъпва лято
и всичко е любов...

Законите на битието
сами си ги творим.
Слънцето за всички свети.
Пожарът почва с дим...

Сами каквото си направим,
каквото сътворим,
към бъдещето все дерзаем...
Авторитет градим...

Но истината е една.
Нас Бог е сътворил.
Всеки има си съдба.
Зад нея се е скрил...

От тъмните води на Дунав
роди се този мит:
Целунатият е целунат,
а битият е бит!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...