27 февр. 2008 г., 19:13

Митично-хумористично

848 0 6
Невъзвратими са нещата
от нашия живот...
След пролетта настъпва лято
и всичко е любов...

Законите на битието
сами си ги творим.
Слънцето за всички свети.
Пожарът почва с дим...

Сами каквото си направим,
каквото сътворим,
към бъдещето все дерзаем...
Авторитет градим...

Но истината е една.
Нас Бог е сътворил.
Всеки има си съдба.
Зад нея се е скрил...

От тъмните води на Дунав
роди се този мит:
Целунатият е целунат,
а битият е бит!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...