27 февр. 2008 г., 19:13

Митично-хумористично

849 0 6
Невъзвратими са нещата
от нашия живот...
След пролетта настъпва лято
и всичко е любов...

Законите на битието
сами си ги творим.
Слънцето за всички свети.
Пожарът почва с дим...

Сами каквото си направим,
каквото сътворим,
към бъдещето все дерзаем...
Авторитет градим...

Но истината е една.
Нас Бог е сътворил.
Всеки има си съдба.
Зад нея се е скрил...

От тъмните води на Дунав
роди се този мит:
Целунатият е целунат,
а битият е бит!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....