Feb 27, 2008, 7:13 PM

Митично-хумористично

840 0 6
Невъзвратими са нещата
от нашия живот...
След пролетта настъпва лято
и всичко е любов...

Законите на битието
сами си ги творим.
Слънцето за всички свети.
Пожарът почва с дим...

Сами каквото си направим,
каквото сътворим,
към бъдещето все дерзаем...
Авторитет градим...

Но истината е една.
Нас Бог е сътворил.
Всеки има си съдба.
Зад нея се е скрил...

От тъмните води на Дунав
роди се този мит:
Целунатият е целунат,
а битият е бит!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...