13.05.2014 г., 21:06

Митология на случайността

923 3 9

И всеки миг, във който
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото,
за да спаси от смърт
отгатнатото време...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красив текст, Мисана!
  • Мнного точно преформулирахте мисълта ми, Любомира. Благодаря!

    Благодаря ти, Красимире! Приеми го като една хипотеза!

    Мерси, Санвали! Уважавам гледната ти точка. Не зная как до го кажа по-добре, но според мен без Бъдеще просто е невъзможно да има Минало.
    Това, което се случва с нас в момента е единствено по причина на онова, което предстои да ни се случи за в Бъдеще. Или другояче казано:
    Бъдещето диктува изцяло Настоящето (принцип на missana от неговата Теория на Бъдещето).

    На вас, приятели, желая здраве и успехи и благодаря, че се отбихте!
  • Мисля, че бъдещето ни зависи до голяма степен от това какво посяваме в настоящия момент...

    Поздрав, Младен. Оценявам тази ти гледна точка на нещата!
  • Три пъти го прочетох, за да съм сигурен в идеята ти.
    Не знам дали съм съгласен, но поетичната сентенция е стойностна!
  • Щом е митология, значи - не е вярно... Трябва да се случи Непредвиденото, за да се случи предвиденото... Просто размисли...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...