Ти си младост, ти си буйна...
На сърцето сили даваш в борба.
Безценен извор изчерпаем
и за душата нужните крила.
Оръжие срещу всеки враг и корист,
лек за всяка болест или цяр.
Учител в живота строг си
и на мечтите властен господар.
Не искам с теб да се разделям,
но времето едва ли шанс ще ни даде.
То от мен те взема бавно
и далеч завинаги ще те отведе.
И като магия в спомени ще се превърнеш,
ще предизвикваш пак усмивки и тъга.
И дано след тебе мила младост
на престола твой да седне мъдростта!
© Тодор Йорданов Всички права запазени