Feb 20, 2019, 7:41 AM

Младост

2.2K 3 3

Ти си младост, ти си буйна...

На сърцето сили даваш в борба.

Безценен извор изчерпаем

и за душата нужните крила.

 

Оръжие срещу всеки враг и корист,

лек за всяка болест или цяр.

Учител в живота строг си

и на мечтите властен господар.

 

Не искам с теб да се разделям,

но времето едва ли шанс ще ни даде.

То от мен те взема бавно

и далеч завинаги ще те отведе.

 

И като магия в спомени ще се превърнеш,

ще предизвикваш пак усмивки и тъга.

И дано след тебе мила младост

на престола твой да седне мъдростта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за обективната и изчерпателна рецензия!
  • Силното е Силно още в името му. Така бих започнала анализа си за творбата на младия поет Тодор Иванов.
    Авторът много добре е осмислил факта, че младостта е особено състояние на духа. За него младостта е «оръжие срещу всеки враг и корист, лек за всяка болест...». Младият поет отлично е осъзнал, че младежката възраст е свързана с много емоционална енергия и живец. Творбата му е израз на неговата радикалност и мъдрост.
    На съвременното българско общество са необходими точно такива личности, притежаващи емоционален заряд и креативност! Имаш моите адмирации! Напред и Нагоре!
  • И на престола твой да седне мъдростта ! Осъзната личност. Браво !

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...