Млъкни сърце! Махни се!Изтръгни се!
Объркваш безвъзвратно целия живот,
прескачаш разума и упорито дращиш
да следвам само твоя ход.
Не виждаш ли, че не желая да те слушам,
не ми харесва това, което ми шептиш,
заради тебе толкова пъти падам,
а ти отчаяно държиш да ме сломиш.
И само чакаш да открия нови сили,
за да забиеш нож отново в мойта гръд,
извикваш спомените, но подбрани, мили,
пред бодрата ми крачка слагаш прът.
И аз се сгромолясвам с трясък на земята,
лежа в прахта и трудно си поемам дъх,
отново ми напомни болката позната
и истината, че не ще обичам друг!
© Енигма Всички права запазени