Млъкни сърце! Махни се!Изтръгни се!

Объркваш безвъзвратно целия живот,

прескачаш разума и упорито дращиш

да следвам само твоя ход.

Не виждаш ли, че не желая да те слушам,

не ми харесва това, което ми шептиш,

заради тебе толкова пъти падам,

а ти отчаяно държиш да ме сломиш.

И само чакаш да открия нови сили,

за да забиеш нож отново в мойта гръд,

извикваш спомените, но подбрани, мили,

пред бодрата ми крачка слагаш прът.

И аз се сгромолясвам с трясък на земята,

лежа в прахта и трудно си поемам дъх,

отново ми напомни болката позната

и истината, че не ще обичам друг!