26.04.2009 г., 21:17

Много дълго заглавие

789 0 3

 

Не може да е „карамелена нощта"!

Попрегоряла захар е  най-вече...

С треперещи ръце

разсипана по печката

след петъчната вечер,

за сладкото тесто на козунаците.

 

А женорята (дъщерите и снахите)

ще бързат да забършат...

а защо?

В нощта ще трябва да омесим

и този мирис,

и „некупешките" яйца,

и мляко от сено,

и бялото сърце на житото.

 

Не е възкръснал „Онзи" още,

а празнуват внуците.

Иконите им светят върху скрина

и младостта подскача като кончето,

което вярва, че овода, ухапал го,

е промисъл.... и още нещо -

бездетните мадони по стените

са с бозки,

които могат да изхранят

поне петнадесет отрочета.

 

Сякаш не е Великден,

а Рождество.

Сякаш няма ясла,

а само обор,

в който прежùвя кравата

миришещо на звезди сено,

и цицките ù много,

а телето - едно.

 

В „карамелената" нощ

луната е изпечен бадем

върху козунаците на Балкана.

И понеже трябва да ядем,

когато не работи  „Мак Доналд'с",

я дай да колим агнето,

че кое време стана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • иии, много кефещо!
  • ...амен-амен - Гергьовден

    Луната е бадем върху козунаците на Балкана...белен и изпечен бадем - прилича!
    Сега се сещам за едни кози и кърпикожуси, покрай кравата навярно и заради атмосферата, която си имат извътре стихотворенията ти...

    Поздрави, дайк!
  • Оригинален стих!
    Аплодирам!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...