Не може да е „карамелена нощта"!
Попрегоряла захар е най-вече...
С треперещи ръце
разсипана по печката
след петъчната вечер,
за сладкото тесто на козунаците.
А женорята (дъщерите и снахите)
ще бързат да забършат...
а защо?
В нощта ще трябва да омесим
и този мирис,
и „некупешките" яйца,
и мляко от сено,
и бялото сърце на житото.
Не е възкръснал „Онзи" още,
а празнуват внуците.
Иконите им светят върху скрина
и младостта подскача като кончето,
което вярва, че овода, ухапал го,
е промисъл.... и още нещо -
бездетните мадони по стените
са с бозки,
които могат да изхранят
поне петнадесет отрочета.
Сякаш не е Великден,
а Рождество.
Сякаш няма ясла,
а само обор,
в който прежùвя кравата
миришещо на звезди сено,
и цицките ù много,
а телето - едно.
В „карамелената" нощ
луната е изпечен бадем
върху козунаците на Балкана.
И понеже трябва да ядем,
когато не работи „Мак Доналд'с",
я дай да колим агнето,
че кое време стана!
© Георги Динински Всички права запазени