26.04.2009 г., 21:17

Много дълго заглавие

790 0 3

 

Не може да е „карамелена нощта"!

Попрегоряла захар е  най-вече...

С треперещи ръце

разсипана по печката

след петъчната вечер,

за сладкото тесто на козунаците.

 

А женорята (дъщерите и снахите)

ще бързат да забършат...

а защо?

В нощта ще трябва да омесим

и този мирис,

и „некупешките" яйца,

и мляко от сено,

и бялото сърце на житото.

 

Не е възкръснал „Онзи" още,

а празнуват внуците.

Иконите им светят върху скрина

и младостта подскача като кончето,

което вярва, че овода, ухапал го,

е промисъл.... и още нещо -

бездетните мадони по стените

са с бозки,

които могат да изхранят

поне петнадесет отрочета.

 

Сякаш не е Великден,

а Рождество.

Сякаш няма ясла,

а само обор,

в който прежùвя кравата

миришещо на звезди сено,

и цицките ù много,

а телето - едно.

 

В „карамелената" нощ

луната е изпечен бадем

върху козунаците на Балкана.

И понеже трябва да ядем,

когато не работи  „Мак Доналд'с",

я дай да колим агнето,

че кое време стана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • иии, много кефещо!
  • ...амен-амен - Гергьовден

    Луната е бадем върху козунаците на Балкана...белен и изпечен бадем - прилича!
    Сега се сещам за едни кози и кърпикожуси, покрай кравата навярно и заради атмосферата, която си имат извътре стихотворенията ти...

    Поздрави, дайк!
  • Оригинален стих!
    Аплодирам!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...