Много е просто
Няма да вярвате - вдигаше пара!
Бетонните плочки им стана горещо.
Кралица вървеше по тротоара,
момиче на четирсет и нещо.
Тя не се плашеше от студения вятър,
а той с палци игра във косите.
Сияеше нежно от чувствен театър.
Дъждът беше скрит във очите.
Блестеше отвътре, но не бяха звезди.
Бяха галактики разцъфнала Пролет!
Симфония в пръски редяха коли
и сякаш зовяха за полет.
А на кръстовището, подгизнал до кости,
Той криеше зад гърба си букет.
Щом обичат очите, много е просто
хлапак да останеш на петдесет...
ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ НА ВСИЧКИ!
МНОГО ТОПЛИНА И ОБИЧ!
ЗЕМ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
