Много ли е?...
Забраних си на сърцето да лети.
На каишка си го водя като куче –
да не тича след несбъднати мечти!...
Е, голямата любов не ми се случи,
но очаквам да получа онзи дар
от Всевишния – да мога да обичам
като себе си смрадливия клошар
и дори кварталната алкохоличка.
Със събрани от насъщния трохи
да нахранват птици дланите ми меки.
На Исус да пея благодарствен химн.
Мир, любов… Какво му трябва на човека?
И да няма вече никога войни!
Да замлъкне всеки вопъл, стон и писък!
Боже мой, отново рая ни върни!
Аз не зная – много ли от Тебе искам?...
Албена Димитрова
29.3.2023.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
