Много малко ми трябва
Много малко ми трябва, само тънък лъч.
Не искам музика чудна. Стига ми звук.
В тълпате се смесих във общата глъч,
и загубих представа за какво бях тук.
Забравих ги на сърцето си песните,
и лъчите на утрото не достигнаха мен,
не запяха в очите ми онези камбани,
а те пееха някога в един влюбен ден...
Когато капките дъжд бяха бисери чисти,
по вятъра тръгвах, а по реката пътувах.
По сипеи спусках се, а те бяха стръмни,
нараниха сърцето ми, а аз все не спирах.
А обичах, и обичана бях. Вече не помня,
дали сън е било или е цялата истина.
Приказката била е вълшебна, и зная,
друг епизод няма. Това навярно е края.
Да живея не искам в тази приказка чудна,
а само лъч да отпия глътката светлина.
Само звук искам... аз сама , ще изпея,
тази мелодия със моята си душа...
Не искам музика чудна. Стига ми звук.
В тълпате се смесих във общата глъч,
и загубих представа за какво бях тук.
Забравих ги на сърцето си песните,
и лъчите на утрото не достигнаха мен,
не запяха в очите ми онези камбани,
а те пееха някога в един влюбен ден...
Когато капките дъжд бяха бисери чисти,
по вятъра тръгвах, а по реката пътувах.
По сипеи спусках се, а те бяха стръмни,
нараниха сърцето ми, а аз все не спирах.
А обичах, и обичана бях. Вече не помня,
дали сън е било или е цялата истина.
Приказката била е вълшебна, и зная,
друг епизод няма. Това навярно е края.
Да живея не искам в тази приказка чудна,
а само лъч да отпия глътката светлина.
Само звук искам... аз сама , ще изпея,
тази мелодия със моята си душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
