Много малко ми трябва, само тънък лъч. Не искам музика чудна. Стига ми звук. В тълпате се смесих във общата глъч, и загубих представа за какво бях тук. Забравих ги на сърцето си песните, и лъчите на утрото не достигнаха мен, не запяха в очите ми онези камбани, а те пееха някога в един влюбен ден... Когато капките дъжд бяха бисери чисти, по вятъра тръгвах, а по реката пътувах. По сипеи спусках се, а те бяха стръмни, нараниха сърцето ми, а аз все не спирах. А обичах, и обичана бях. Вече не помня, дали сън е било или е цялата истина. Приказката била е вълшебна, и зная, друг епизод няма. Това навярно е края. Да живея не искам в тази приказка чудна, а само лъч да отпия глътката светлина. Само звук искам... аз сама , ще изпея, тази мелодия със моята си душа...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.