Dally_B (Даниела)
106 123
23.08.2008 г., 19:56 ч.

Много тежки... 

  Поезия » Философска
685 0 7
 

Много тежки...

За моите плещи.

За моите млади години

са тези съдби-исполини.

 

Как цялата тази тъга,

с душа да понеса?

„Взорът надежда не види."

Кой от себе ще освободи ни?

Кой за мъката ще ослепи ни?

 

Че много тежки са мислите

и остаряваме по листите.

Ликът един е, в душата - друго,

млад си, а е тялото заблуда.

 

Смисълът губи се по-блед.

Въпросът е - защо напред?

Че сълзите следи си оставят,

а годините бавно минават.

 

Омръзва все да се опиваш,

обичта горчива като вино.

И натежава  като преядеш,

а сладка е сластта череша.

 

Привързваш се- начин на живот.

И осиротяваш! Де дават антидот?

По вените спомени текат...

Някои ги режат! Ала аз диря път!

 

Из  моите млади години.

Из тези съдби-исполини.

 

Много тежки...

За моите плещи.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??