Много ясно.
Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата:
разперила ръце като разпятие
как запявам някак по русалскому
и… му пускам котва във обятията.
Корабът ли? Де да знам… удобен.
Дори не беше кораб, ами лодка,
коритце, салче… (Малко, ама сгодно.)
Важно бе да стигнем хоризонта!
Смятах, че съм луда… И обичах го
до необузданост и копнежност!
Смятах, че сме сляни в мелодичност;
сметки - много… (Цифри в безнадеждност.)
Обичах го! И СМЯТАХ до опъване
на платнище срещу вятър щукнал…
(Съдба.)
И, много ясно, че потънахме.
Кръчмарят ми от месеци бил пукнал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
