lorsa (Лора Димитрова)
96 385
17.12.2009 г., 9:36 ч.

Много ясно. 

  Поезия » Любовна
836 0 9

Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата:
разперила ръце като разпятие
как запявам някак по русалскому
и… му пускам котва във обятията.
Корабът ли? Де да знам… удобен.
Дори не беше кораб, ами лодка,
коритце, салче… (Малко, ама сгодно.)
Важно бе да стигнем хоризонта!
Смятах, че съм луда… И обичах го
до необузданост и копнежност!
Смятах, че сме сляни в мелодичност;
сметки - много… (Цифри в безнадеждност.)
Обичах го! И СМЯТАХ до опъване
на платнище срещу вятър щукнал…

 

(Съдба.)
И, много ясно, че потънахме.
Кръчмарят ми от месеци бил пукнал.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??