lorsa (Лора Димитрова)
96 385
17 дек. 2009 г., 09:36

Много ясно. 

  Поэзия » Любовная
835 0 9

Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата:
разперила ръце като разпятие
как запявам някак по русалскому
и… му пускам котва във обятията.
Корабът ли? Де да знам… удобен.
Дори не беше кораб, ами лодка,
коритце, салче… (Малко, ама сгодно.)
Важно бе да стигнем хоризонта!
Смятах, че съм луда… И обичах го
до необузданост и копнежност!
Смятах, че сме сляни в мелодичност;
сметки - много… (Цифри в безнадеждност.)
Обичах го! И СМЯТАХ до опъване
на платнище срещу вятър щукнал…

 

(Съдба.)
И, много ясно, че потънахме.
Кръчмарят ми от месеци бил пукнал.

© Лора Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??