Завали ли
ти знаеш, че
вече е късно
и пак ще останеш
сама.
За душата ти
сива няма място
в дъгата,
уверяваш се още
веднъж.
И в мига
на раздяла, ти
пак ми се молиш,
но думите свои
задръж.
Ще се слея с
дъгата, а ти
ще останеш,
щом превали
многоцветният дъжд.
© Драгомир Лаброев Всички права запазени