10.01.2014 г., 10:17 ч.
Многоточие в тишината
Написа ми странен куплет,
„Обичам те” беше му края.
Откъде тази лудост във теб?
Или ти също вече не знаеш?
Навлезе в дълбоки води
на реката от чувства разлята,
от твоята „обич” боли.
Вече не стига земята
във себе си тя да сбере
пороя от искани мигове.
Разби се душата на две.
Искам... не искам да спираме.
Отдай ми се ùли върви,
не мога така да съм себе си.
От писани чувства боли.
Боли от изгубено време.
Боли ме от празно бездумие,
накъсало всичко в душата.
Тази наша „любов” е безумие.
Многоточие в тишината...
© Биляна Битолска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
На дълбокото всичко е безумие...
Харесах, Биляна! Поздрав! -
С удоволствие прочетох и се поспрях!
Има нещо особено в тоя стих... -
По някога една мила дума е достатъчна, за да осмисли деня ти!
И аз ти благодаря! -
Понякога на човек му е достатъчно и едно стихотворение да прочете на ден, за да се "засити"! Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да, Краси, има нещо странно защото беше мъничък екперимент