Многоточие в тишината
Написа ми странен куплет,
„Обичам те” беше му края.
Откъде тази лудост във теб?
Или ти също вече не знаеш?
Навлезе в дълбоки води
на реката от чувства разлята,
от твоята „обич” боли.
Вече не стига земята
във себе си тя да сбере
пороя от искани мигове.
Разби се душата на две.
Искам... не искам да спираме.
Отдай ми се ùли върви,
не мога така да съм себе си.
От писани чувства боли.
Боли от изгубено време.
Боли ме от празно бездумие,
накъсало всичко в душата.
Тази наша „любов” е безумие.
Многоточие в тишината...
© Биляна Битолска All rights reserved.
