30.09.2015 г., 7:37

Многоточия

477 0 6


Неказаните думи как болят,
превръщат ни живота в многоточия,
безумни мисли на сергия ги редят
поставили цена - „Надскочих себе си…“
И всеки ден множат се точките,
но познавачите са все по-малко
натрупаният гняв разпъва ни, клокочи
готов да ни взриви отвътре. Жалко.
Едва ли някой иска да покаже
на хората и себе си какъв е всъщност
надяваме се други да докажат
и да поставят точката, макар и късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...