Мнозина призваните, малцина избраните
Откровение
Глава 7
13 - 17
Той вървеше по мокрите улици
с насрещните фарове и те заслепяваха
сухите му очи, а сакса извиваше някъде
онази тъжна мелодия позната от изминал живот
той строеше измислени къщи
и си играеше с Бог
онази страшна игра
защото Бог го целуна
защото Бог искаше той да седи от дясната му страна
те живееха нейде в различни страни
но бяха едни
те бяха същи за нея
сакса и гайдата
извиваха онази тъжна мелодия
все още боли
все още не знаеха
те бяха живи
и почти и се довери
тя каза
искам те жив
целуни
очите ми
ръцете
са твоите..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.Маркова Всички права запазени
