5.07.2011 г., 18:54

Модерната война

932 0 0
В памет на загиналите при магистрала "Тракия" и всички останали нелепи жертви на пътя!

 

 

Като малка се страхувах от чудовища,

отмъкващи във сенките доброто.

Боя се днес от магистрали и кръстовища,

от хора и машини, предвестници на злото.

 

Убийци безкомпромисни и жалки,

ревящи със мотори покрай мен.

Ах, колко мъка и дечица малки

останаха без майки в този ден.

 

Цветя на пътя са положени -

„паметниците” на жертви от войната.

В гробове гният днес телата им разложени,

върху им увехнали букети напомнят за тъгата.

 

Дни на траур и масово негодувание.

Тъй гръмки са, ала за три дни се забравят.

Приказки за бунт, затишие, поредно разочарование.

За миг народът осъзнава се, но отново ослепява.

 

Докога ще правим жертвоприношения

в чест на гумите, асфалта, глупостта?

Ще вземем ли все някога адекватните решения,

или с любимите ни ще храним пак пръстта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...