5.07.2011 г., 18:54

Модерната война

942 0 0
В памет на загиналите при магистрала "Тракия" и всички останали нелепи жертви на пътя!

 

 

Като малка се страхувах от чудовища,

отмъкващи във сенките доброто.

Боя се днес от магистрали и кръстовища,

от хора и машини, предвестници на злото.

 

Убийци безкомпромисни и жалки,

ревящи със мотори покрай мен.

Ах, колко мъка и дечица малки

останаха без майки в този ден.

 

Цветя на пътя са положени -

„паметниците” на жертви от войната.

В гробове гният днес телата им разложени,

върху им увехнали букети напомнят за тъгата.

 

Дни на траур и масово негодувание.

Тъй гръмки са, ала за три дни се забравят.

Приказки за бунт, затишие, поредно разочарование.

За миг народът осъзнава се, но отново ослепява.

 

Докога ще правим жертвоприношения

в чест на гумите, асфалта, глупостта?

Ще вземем ли все някога адекватните решения,

или с любимите ни ще храним пак пръстта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...