Мое голямо, сърдито, момиче,
моя нежна красавице бяла,
не сърди се... аз те обичам,
колко огън в сърцето си сбрала.
Моя прелест, сладка измамо,
пак ли бродиш в душата ми нощем,
за да дириш постеля за двама
във света, в който има ни още?
Ех, магьоснице! Чудна... вълшебна,
как ме багриш с очите - морета
и разплискваш в прибоя си тръпки
на безбройни, любовни, парчета! ...