Мое голямо момиче
Мое голямо, сърдито, момиче,
моя нежна красавице бяла,
не сърди се... аз те обичам,
колко огън в сърцето си сбрала.
Моя прелест, сладка измамо,
пак ли бродиш в душата ми нощем,
за да дириш постеля за двама
във света, в който има ни още?
Ех, магьоснице! Чудна... вълшебна,
как ме багриш с очите - морета
и разплискваш в прибоя си тръпки
на безбройни, любовни, парчета!
Моя капчице пролетна радост,
с цвят опиваш ме... блажена магия,
разлюляла мечти до безбрежност -
ти жена си ми, страст и стихия.
Мое голямо, сърдито момиче,
моя болка и приказка свята,
усмихни се... аз те обичам,
днес и утре... докрай на земята!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
Чудно е просто!! 
