knqza (Даниел Стоянов)
162 145
9.07.2008 г., 8:59 ч.

Мое море 

  Поезия
446 0 2
Посвещавам го на Д.

Грабна ме с безбрежни длани,
понесен с мощните вълни.
Стихия с чувства разпиляни
нашепва думи от преди.

В очакване да спра стрелките
и даже слънцето да спра,
един след друг щом гаснат дните,
избираш мен във вечността.

А аз превърнах се във пяна,
стопих се в твоите ръце,
за любовта си изтерзана,
покоя кой ще ми даде.

Забравен като чужда вещ,
смрази се мойта топлина,
догарям в пламъка на свещ,
преди да се роди денят.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??