Мое плахо вдъхновение
ту правиш шумен карнавал,
ту падаш тихо във забвение,
ту тънеш кротко във печал.
Изливаш се неукротимо,
на буря често ти приличаш,
бродираш цветно или сиво,
или пък просто коленичиш.
Разлистваш смело тънки мисли,
огньове буйни в тях кладеш,
но сетне дъждове разплискваш
и раждаш своя нов копнеж.
Ти, мое плахо вдъхновение,
във твоя огън съкровен
изгаряй ме, ако поискаш,
но винаги бъди до мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Зашева Всички права запазени
, нямам и намерение да ставам. Така че може би е наистина "Бая плахо". И извинен си, че не ръкопляскаш