17.07.2010 г., 19:51

Мое произведение (неозаглавено)

1.2K 0 0

В тъмна, мрачна нощ,
изпълнена с велика мощ,
едно момиче промени се.
Добротата със зло замени си.
Кървава луна изгрява 
и града тя озарява.
Вълци зловещо в гората вият,
пияници по нощните кръчми пият.
Кървава луна, кървава нощ,
града озарен изпълнила с мощ.
Момичето своята плячка дебне в бара,
 чака подходящия момент да го набара.
Кръв, вътрешности и кости
яде тя със зъби остри.
Вълчицата бяла, мрачна и мощна,
не помнеше вече плячката си снощна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...