17.07.2010 г., 19:51

Мое произведение (неозаглавено)

1.2K 0 0

В тъмна, мрачна нощ,
изпълнена с велика мощ,
едно момиче промени се.
Добротата със зло замени си.
Кървава луна изгрява 
и града тя озарява.
Вълци зловещо в гората вият,
пияници по нощните кръчми пият.
Кървава луна, кървава нощ,
града озарен изпълнила с мощ.
Момичето своята плячка дебне в бара,
 чака подходящия момент да го набара.
Кръв, вътрешности и кости
яде тя със зъби остри.
Вълчицата бяла, мрачна и мощна,
не помнеше вече плячката си снощна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...