Jul 17, 2010, 7:51 PM

Мое произведение (неозаглавено)

  Poetry » Other
1.2K 0 0

В тъмна, мрачна нощ,
изпълнена с велика мощ,
едно момиче промени се.
Добротата със зло замени си.
Кървава луна изгрява 
и града тя озарява.
Вълци зловещо в гората вият,
пияници по нощните кръчми пият.
Кървава луна, кървава нощ,
града озарен изпълнила с мощ.
Момичето своята плячка дебне в бара,
 чака подходящия момент да го набара.
Кръв, вътрешности и кости
яде тя със зъби остри.
Вълчицата бяла, мрачна и мощна,
не помнеше вече плячката си снощна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...