20.11.2014 г., 18:25

Мое щастие

1K 0 0

Срещнах те в онзи хубав миг

и сърцето свое аз ти подарих.

Ако нараниш го знай - ще ме боли 

и няма да може да ти прости.

Позволи ми душата твоя да обикна

и омразата към любовта вече да отритна.

Искам с тебе всеки миг да споделя 

и душата своя да ти даря.

Ти си ми всичко, 

мое щастие, за мен едничко.
Кръвта тече, сърцето пулсира,

единствено ти даваш ми сила.

Намерих те и няма да те пусна,

а пред тебе всичко ще споделя, ще се отпусна.

Застани до мен и докосни ме,

не говори, не казвай нищо,

а просто силно прегърни ме.

Това прави ме щастлива,

а мисълта за теб държи ме вечно жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Делиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...