Фосфорна луна ме събуди...

Улиците потънали в слепи фенери...

Търся сянка в тази катранена нощ...

Стъклата са самота,  никой  не иска да гледа през тях...

Чувам звуци на тези нощни същества...

Не това не е Орфей,  а  нещо от Хадес...

Пропуква ми в ушите  и имперско  ми шепнат...

Не , сега се моля за онзи сън, да ме спаси...

Понякога сънищата пречат  да си  разумен,  както и многото знания...

Сега чакам  Венера  да ме вразуми  и поведе....

Бласъкът  й  е  магнит  за слънцето...

Утрото  е това, което те избистя и си  ти ,искам вечно  утро...