Моето богатство
Родих се гол. Родих се беден.
Сега си имам дрехи бол.
Избрал съм вече пътя среден,
постлан със захар и със сол.
Богатството си е във мене:
в една душа, в едно сърце.
И всичкото във мен се сменя
в замах на божие перце.
Богатството ми е в главата,
събрано в четения лист.
Богатството ми е в тревата,
порасла ми във двора чист.
Богатството ми е жената,
дарила радост и любов.
Богатството ми е в децата,
родени с божи благослов.
Богатството е стих написан
със чувство, мисъл и любов.
И аз във него съм орисан
да бъда стон, да бъда зов.
Богатството ми е картина -
продуктът на ръце, очи,
довела мъжката пъртина
до топли слънчеви лъчи.
Богатството е топла дума,
с която съм дарявал друг.
И нямам аз спестена сума,
защото имам златен плуг.
Любов е моето богатство
и го раздавам аз на вас.
Живееме във мир и братство,
заложени във житен клас.
Това е моето богатство
и то в душата ми е, брат!
И нека бъде светотатство:
роден бедняк, а днес - богат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
