Моето чудовище
Безлунна нощ и плътен мрак
и, сред страдания роден,
във мен се впива като враг
пак спомен вечен... притаен...
Оголва рани със зъби
и с нокти яростно напира
напред към моите гърди.
Чудовището-минало намира
отново път към болното сърце.
И, взело го във хищните ръце,
показва се с усмивка зла...
от всяко срещнато навън лице,
припомняйки ми в дни и часове,
че винаги ще е така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
