Моето чудовище

6.03.2010 г., 20:24 ч.

Поезия

606 0 0

Безлунна нощ и плътен мрак

и, сред страдания роден,
във мен се впива като враг
пак спомен вечен... притаен...

Оголва рани със зъби
и с нокти яростно напира
напред към моите гърди.
Чудовището-минало намира

отново път към болното сърце.
И, взело го във хищните ръце,

показва се с усмивка зла...

от всяко срещнато навън лице,

припомняйки ми в дни и часове,

че винаги ще е така.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Моето чудовище

Свързани произведения

Коментари

Предложения