Безлунна нощ и плътен мрак
и, сред страдания роден,
във мен се впива като враг
пак спомен вечен... притаен...
Оголва рани със зъби
и с нокти яростно напира
напред към моите гърди.
Чудовището-минало намира
отново път към болното сърце.
И, взело го във хищните ръце,
показва се с усмивка зла...
от всяко срещнато навън лице,
припомняйки ми в дни и часове,
че винаги ще е така.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
