6 мар. 2010 г., 20:24

Моето чудовище

Поэзия

873 0 0

Безлунна нощ и плътен мрак

и, сред страдания роден,
във мен се впива като враг
пак спомен вечен... притаен...

Оголва рани със зъби
и с нокти яростно напира
напред към моите гърди.
Чудовището-минало намира

отново път към болното сърце.
И, взело го във хищните ръце,

показва се с усмивка зла...

от всяко срещнато навън лице,

припомняйки ми в дни и часове,

че винаги ще е така.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬