Моето циганско лято
МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято слиза от баира.
В жабешкото блато щъркелът се взира.
Залезът на хълма просна жълта дрипа.
И луна – безмълвна, в облака захлипа.
Иде нощ бездомна в моите дъбрави.
Кой съм аз, не помня. Кой бях, съм забравил.
Таралеж топурка в кротката кория.
Мракът черна бурка мята – да се скрия.
Срещам тъй благато всяка своя есен!
Циганското лято Бог ми го донесе.
16 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
