МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято слиза от баира.
В жабешкото блато щъркелът се взира.
Залезът на хълма просна жълта дрипа.
И луна – безмълвна, в облака захлипа.
Иде нощ бездомна в моите дъбрави.
Кой съм аз, не помня. Кой бях, съм забравил.
Таралеж топурка в кротката кория.
Мракът черна бурка мята – да се скрия.
Срещам тъй благато всяка своя есен!
Циганското лято Бог ми го донесе.
16 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
