16 окт. 2024 г., 19:51

Моето циганско лято

426 1 1

МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО

 

Циганското лято слиза от баира.

В жабешкото блато щъркелът се взира.

Залезът на хълма просна жълта дрипа.

И луна – безмълвна, в облака захлипа.

Иде нощ бездомна в моите дъбрави.

 

Кой съм аз, не помня. Кой бях, съм забравил.

Таралеж топурка в кротката кория.

Мракът черна бурка мята – да се скрия.

Срещам тъй благато всяка своя есен!

Циганското лято Бог ми го донесе.

 

16 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...