Моето циганско лято
МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято слиза от баира.
В жабешкото блато щъркелът се взира.
Залезът на хълма просна жълта дрипа.
И луна – безмълвна, в облака захлипа.
Иде нощ бездомна в моите дъбрави.
Кой съм аз, не помня. Кой бях, съм забравил.
Таралеж топурка в кротката кория.
Мракът черна бурка мята – да се скрия.
Срещам тъй благато всяка своя есен!
Циганското лято Бог ми го донесе.
16 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
