terito (Теодора Александова)
6 7
20.06.2007 г., 19:01 ч.

Моето друго аз... 

  Поезия
1382 0 5
Едно момиче срещу мен стоеше,
от момче бе сърцето й разбито,
но за него още то туптеше.
През сълзи ми разказа,
че влюбена е до полуда в него,
че иска да го мрази, но не може...
Попита ме какво да прави-
дали за него да се бори,
или да го забрави и да спре да му говори.
Но нищо аз не отговорих
Твърде сложен бе въпроса..
Няма смисъл да се бори,
но да го забрави тя не може!
Протегнах аз ръка да я прегърна,
Протегнах аз ръка, ала се спрях..
Разделяше ни стъклена преграда..
АЗ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО СТОЯХ!!!

© Теодора Александова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав стих... Истински... А огледалото не ти ли каза, че тоя или е сляп или няма вкус?
  • Благодаря Ви!
  • Хубаво е, Теди!
    Поздрави!
  • Мила Теодора има толкова много въпроси на който не можем да си отговорим но аз мисля че най -съществения е :Защо винаги се влюбваме в неподходящия мъж?
    Мога само да ти пожелая да гледаш напред пишеш чудесно
  • жалко,че няма по-високи оценки..и аз виждам себе си в това стихотворение...
Предложения
: ??:??