20 июн. 2007 г., 19:01

Моето друго аз...

Поэзия

1.9K 0 5

Едно момиче срещу мен стоеше,
от момче бе сърцето й разбито,
но за него още то туптеше.
През сълзи ми разказа,
че влюбена е до полуда в него,
че иска да го мрази, но не може...
Попита ме какво да прави-
дали за него да се бори,
или да го забрави и да спре да му говори.
Но нищо аз не отговорих
Твърде сложен бе въпроса..
Няма смисъл да се бори,
но да го забрави тя не може!
Протегнах аз ръка да я прегърна,
Протегнах аз ръка, ала се спрях..
Разделяше ни стъклена преграда..
АЗ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО СТОЯХ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ria (Гергана Иванова)

Много хубав стих... Истински... А огледалото не ти ли каза, че тоя или е сляп или няма вкус?

2007-06-21T09:13:11+03:00
terito (Теодора Александова)

Благодаря Ви!

2007-06-21T02:17:06+03:00
Aneta_kz (Анета)

Хубаво е, Теди!
Поздрави!

2007-06-20T19:52:54+03:00
valia (Валя Митова)

Мила Теодора има толкова много въпроси на който не можем да си отговорим но аз мисля че най -съществения е :Защо винаги се влюбваме в неподходящия мъж?
Мога само да ти пожелая да гледаш напред пишеш чудесно

2007-06-20T19:35:37+03:00
posh` (Таня Атанасова)

жалко,че няма по-високи оценки..и аз виждам себе си в това стихотворение...

2007-06-20T19:11:20+03:00