vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
31.03.2023 г., 15:22 ч.  

Моето хвърчило 

  Поезия » За деца
359 4 7

 

 

                   На дъщеря ми

 

Къде ли си, пъстро хвърчило,

с конеца от бабина хурка?

Направих те сам, мое мило, 

пред нашата селска къщурка.

 

С хартия облепено бяла

и ленти от блокчето мое,

сред ранна роса заблестяла

да литнеш над младо усое.

 

И Слънчо в небесен лазур

да срещнем двамина в захлас.

„Върни се, немирнико щур!“ –

да чуваме дядо след нас.

 

Край пътя из млади тополи

да гоним врабци на орляци.

Потокът за нас да ромоли:

„Елате, щастливи хлапаци!“...

 

„Хвърчило, къде си?“  не спирам,

да питам, макар че съм стар.

И бащинска обич напира,

щом мога да дам в светъл дар

 

хвърчилото мое… И двама,

да тичаме с него навеки,

щастливи докарай с дъщеря ми

по светлите детски пътеки!

 

31.03.2023 г.

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??