Моето морско момиче
Моето морско момиче
С усмивка от морето ти излизаш,
по кожата ти капките блестят
и грабва ме внезапната ти близост
в един по-друг и по-чаровен Свят!..
От слънчев бронз кафявото ти рамо
излъчва насъбрана топлина-
облечена си в кожата си само
и в аромат упойващ на Жена.
Докосвам те със устни и изтръпвам
завърта се Светът около мен
и сякаш по вълните морски стъпвам,
а Вятър ги люлее разгневен...
Косата ти запазила морето
и с ритъма на Вятъра игрив
усещам като гъдел по лицето
и да я галя съм нетърпелив-
със тръпни пръсти в нея да нагазя,
в стихията й да се потопя,
лице заровил в русите талази,
до Края ако може на Света!..
В очите ти е блясъка запазен
от бликнала фонтанно светлина-
смехът ти с оптимизма си заразен
залива ме вълна подир вълна...
И песента омайва дето пееш,
а Вятърът отвява я сега,
но знам, че ще я върне той и с нея
ще легнем във прибоя на брега...
...О, мое морско, бронзово момиче
излизаш ти от златната вода,
а Слънцето зад облака занича-
за първи път заварило Звезда,
която от лъчите му не гасне
останала на дневното небе
и толкова загадъчно прекрасна
оглеждаща се в сънното море...
Омаян от изящните овали
на голото ти тяло съм във стрес
и си мълвя: о боже мой, едва ли
за мен създал си тоя луд финес!..
...Но ти пристъпваш ласкаво-пленителна
с приканващия поглед на страстта
и ме докосваш с тая удивителна
необуздана своя красота!..
...А въздуха изопнат като струна
вибрира над смълчаните води
и чака Чудото: да те целуна
та цялото море да закипи-
да се опънат дръзко ветрилата
в безветрие висяли дълги дни
и ти, и аз със тоя страстен Вятър
да полетим над морските вълни...
21.08.2010. д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
