jollyroger (Коста Качев)
1544 16
3.04.2012 г., 10:03 ч.

Моето морско момиче 

  Поезия » Любовна
523 0 6

 

 

Моето морско момиче

 

С усмивка от морето ти излизаш,

по кожата ти капките блестят

и грабва ме внезапната ти близост

в един по-друг и по-чаровен Свят!..

 

От слънчев бронз кафявото ти рамо

излъчва насъбрана топлина-

облечена си в кожата си само

и в аромат упойващ на Жена.

 

Докосвам те със устни и изтръпвам

завърта се Светът около мен

и сякаш по вълните морски стъпвам,

а Вятър ги люлее разгневен...

 

Косата ти запазила морето

и с ритъма на Вятъра игрив

усещам като гъдел по лицето

и да я галя съм нетърпелив-

 

със тръпни пръсти в нея да нагазя,

в стихията й  да се потопя,

лице заровил в русите талази,

до Края ако може на Света!..

 

В очите ти е блясъка запазен

от бликнала фонтанно светлина-

смехът ти с оптимизма си заразен

залива ме вълна подир вълна...

 

И песента омайва дето пееш,

а Вятърът отвява я сега,

но знам, че ще я върне той и с нея

ще легнем във прибоя на брега...

 

...О, мое морско, бронзово момиче

излизаш ти от златната вода,

а Слънцето зад облака занича-

за първи път заварило Звезда,

 

която от лъчите му не гасне

останала на дневното небе

и толкова загадъчно прекрасна

оглеждаща се в сънното море...

 

Омаян от изящните овали

на голото ти тяло съм във стрес

и си мълвя: о боже мой, едва ли

за мен създал си тоя луд финес!..

 

...Но ти пристъпваш ласкаво-пленителна

с приканващия поглед на страстта

и ме докосваш с тая удивителна

необуздана своя красота!..

 

...А въздуха изопнат като струна

вибрира над смълчаните води

и чака Чудото: да те целуна

та цялото море да закипи-

 

да се опънат дръзко ветрилата

в безветрие висяли дълги дни

и ти, и аз със тоя страстен Вятър

да полетим над морските вълни...

 

21.08.2010.       д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??