27.01.2008 г., 19:38 ч.

Моето съкровище 

  Поезия » Любовна
4233 0 3
Моето съкровище

Ти си най-прекрасният юлски дъжд,
по-сладък си от златен мед,
съкровище нарекох те веднъж
и съкровище намерих в теб...

Като злато очите ти блесват
и гледат толкова влюбено в мен,
всичко с теб е тъй чудесно,
вълшебна приказка е всеки ден...

Когато видя твоята усмивка,
щастието събужда се в мен...
А вечер до късно аз не заспивам
и с обич мисля си за теб...

А когато с нежни устни моите докоснеш,
настръхвам цялата, горя...
Вълшебница сърцата омагьосва,
да бъде вечна любовта...

И казвам, и крещя, че те обичам,
за теб говоря си с нашата Луна,
а вятърът с радост ни зарича
да се обичаме - винаги и все така...

И Слънцето за нас изгрява,
да вървим под него тъй щастливи,
и летният щурец запява
нашата песен вълшебно-красива...

Скъпоценен камък в сърцето ми блести...
Обичам те, мое безценно злато!
Съкровище мое, до мен остани,
че с тебе аз съм най-богата!

27.07.2007

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??