Jan 27, 2008, 7:38 PM

Моето съкровище

  Poetry » Love
4.5K 0 3
Моето съкровище

Ти си най-прекрасният юлски дъжд,
по-сладък си от златен мед,
съкровище нарекох те веднъж
и съкровище намерих в теб...

Като злато очите ти блесват
и гледат толкова влюбено в мен,
всичко с теб е тъй чудесно,
вълшебна приказка е всеки ден...

Когато видя твоята усмивка,
щастието събужда се в мен...
А вечер до късно аз не заспивам
и с обич мисля си за теб...

А когато с нежни устни моите докоснеш,
настръхвам цялата, горя...
Вълшебница сърцата омагьосва,
да бъде вечна любовта...

И казвам, и крещя, че те обичам,
за теб говоря си с нашата Луна,
а вятърът с радост ни зарича
да се обичаме - винаги и все така...

И Слънцето за нас изгрява,
да вървим под него тъй щастливи,
и летният щурец запява
нашата песен вълшебно-красива...

Скъпоценен камък в сърцето ми блести...
Обичам те, мое безценно злато!
Съкровище мое, до мен остани,
че с тебе аз съм най-богата!

27.07.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...