Моето съкровище
Ти си най-прекрасният юлски дъжд,
по-сладък си от златен мед,
съкровище нарекох те веднъж
и съкровище намерих в теб...
Като злато очите ти блесват
и гледат толкова влюбено в мен,
всичко с теб е тъй чудесно,
вълшебна приказка е всеки ден...
Когато видя твоята усмивка,
щастието събужда се в мен...
А вечер до късно аз не заспивам
и с обич мисля си за теб...
А когато с нежни устни моите докоснеш,
настръхвам цялата, горя...
Вълшебница сърцата омагьосва,
да бъде вечна любовта...
И казвам, и крещя, че те обичам,
за теб говоря си с нашата Луна,
а вятърът с радост ни зарича
да се обичаме - винаги и все така...
И Слънцето за нас изгрява,
да вървим под него тъй щастливи,
и летният щурец запява
нашата песен вълшебно-красива...
Скъпоценен камък в сърцето ми блести...
Обичам те, мое безценно злато!
Съкровище мое, до мен остани,
че с тебе аз съм най-богата!
27.07.2007
© Радослава Михайлова All rights reserved.