Моето утре

8.02.2009 г., 20:05 ч.

Поезия

799 0 3

Всяка сутрин красива
отломки от пода събирам.
След нощен кошмар се опомням.
Господи, още съм жива!
Синевата нахалос раздава
копнежи, които отпивам.
Солени са малко, признавам,
но вкусът им жажда разпалва.
Дори и да знам, че ще падна,
слепешката вятъра яхвам.
Опустошена макар да съм, вярвам -
да гониш мечтите си струва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Моето утре

Искате да прочетете повече?

Предложения